Какви са характеристиките на кавитационната ерозия на ВЕЦ?
Кавитационният феномен на водноелектрическата централа е специално явление, произведено от водния поток по време на процеса на преобразуване на енергия. В началото на този век беше открито, че високоскоростният метален витъл на кораба е бил унищожен за кратък период от време. По-късно острието на бегача е повредено във ВЕЦ и феноменът на кавитацията започва да се открива и оценява.
Работната среда на ВЕЦ е течна. Течните частици не вибрират около фиксирана позиция като твърди частици, но миграцията на позиции на частици става по-лесно. При стайна температура течността показва тази характеристика. Отделянето на течните частици от течността зависи от характеристиките на изпаряване на течността. Например, когато водата достигне 100 ° C при стандартна атмосферна сила, настъпва изпаряване при кипене и когато околното налягане спадне до 0. {{{2}} mH 2 O, кавитация може да се случи.
Тъй като течността има характеристики на изпаряване, когато течността се нагрява при постоянно налягане или налягането на заобикалящата го среда се намалява чрез статични или динамични методи при постоянна температура, течността може да се изпари. Въпреки това, при изучаване на кавитация и кавитационна ерозия, изпаряването на течността, образувана от тези две различни условия, е концептуално различно. Всякакъв вид течност се нагрява под постоянно налягане. Когато температурата на течността е по-висока от определена температура, течността започва да се изпарява и образува мехурчета, което се нарича кипене. Когато температурата на течността е постоянна, когато налягането се понижи до определено критично налягане, течността също ще се изпари или въздухът, разтворен в течността, ще се развие в кухини. Това явление се нарича кавитация.
Явлението кавитация, за което обикновено говорим преди, всъщност включва два процеса на кавитация и кавитация. Кавитация е образуването на кухини в течността, която нарушава непрекъснатостта на течността на течната фаза. Той се появява в областта на потока, където налягането пада до определена критична стойност. Кухината се запълва главно с течни пари и газ, утаени от разтвора. Когато тези кухини навлязат в зона с по-ниско налягане, те започват да прерастват в по-големи мехурчета. След това мехурчетата се пренасят в областта, където налягането е над критичната стойност от течността и мехурчетата ще се срутят. Този процес се нарича кавитация. Процесът на кавитация може да протече вътре в течността или на фиксирана граница. Кавитация се отнася до унищожаването на материала върху повърхността на свръхток поради разпадането на кавитацията. Срутването на вакуолата се придружава от механични, електрически, топлинни, химични и други процеси. Кавитацията е пряка последица от кавитацията и се появява само на твърди граници.
